Общински Младежки Съвет, гр. Перник

След години на нехайство от страна на държавата към младежите, най-после беше взето решението за въвеждане на Закон за развитие на младежта. Въпреки добрата инициатива, законът има някои пропуски, които би трябвало да бъдят поправени.

В тази връзка съвместно със Сдружение Обектив и Дискусионен клуб за младежка политика, ОМС се включи в обсъждането на закона. Беше изготвен подробен доклад по темата, чието съдаржание може да видите тук. Становището на младите бе представено пред областният управител, областният координатор на ДАМС и местните медии. Включете се и вие в разискването като дадете мнението си по закона чрез нашата форма за обратна връзка. Със съдържанието на закона може да се запознаете в секция Документи.

ДОКЛАД

Относно Закон за развитие на младежта

От Общински младежки съвет гр. Перник


Общински младежки съвет гр. Перник приветства идеята за създаване на Закон за развитие на младежта, като едно добра стъпка към приобщаването на младите хора към обществено-политическия живот и гражданското общество. Същевременно, ОМС вижда някои пропуски и неясноти, които представяме на вашето внимание, с цел да се подобри бъдещата законова уредба, за да бъде тя в помощ и подкрепа на младите.

В сегашния вид на закона, има много предпоставки, които затрудняват работата на вече съществуващите младежки организации. От повече от десет години, в цялата страна, има съществуващи и функциониращи детски и младежки съвети и парламенти. Въпреки, че някои от тях са съдебно регистрирани, по-голямата част- не са. Този факт не пречи на тяхното развитие и инициативност и ежегодно те провеждат множество инициативи и кампании. С влизането на новия закон в сила, повечето от тези ученически организации освен, че ще трябва да сменят имената си – ОМС или МОС, както се наричат на много места в страната, те няма да имат и представителство в новоучредените структурни единици- общински, областни, както и в националната, тъй като не отговарят на изискванията да бъдат регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а в моментното им състояние биха имали право на частично участие и то единствено със съвещателен глас. Самата същност на ученическите младежки организации предполага факта, че по-голяма част от техните членове са непълнолетни лица и не са запознати с законовата уредба достатъчно добре, за да могат сами да регистрират своята организация и да водят изрядна финансова отчетност. Тук идва ролята на младежките работници, чиито статут е регламентиран в закона. Притеснения, обаче буди факта, че назначаването на щатни младежки работници остава единствено пожелателно за общинските власти и ако такива не бъдат назначени, всички гореизброени проблеми на ученическите младежки организации остават нерешени.

Пожелателно е, така както е устроен закона, и каквото и да било отпускане на средства от общинските власти за самото учредяване, регистрацията и подпомагането за създаването на младежките сформирувания. За жалост, всички финансови и др. задължения на общинските и национални власти, започват след регистрирането на гореспоменатите организации. Тук основателни са притесненията: „Ще успеят ли сами младите, без подкрепата на държавата, да намерят финансовите средства, знанията и уменията, необходими, за да започнат своята дейност? Ето защо, предлагаме да бъдат проведени обучителни семинари и рекламна кампания в всички областни центрове, относно младежките НПО, тяхната роля, дейност и значение, за да могат младите да бъдат обстойно запознати, както с структурата на новия закон, така и да придобият практически знания, необходими им, за да се занимават с подобна дейност.

Ако не бъдат взети в предвид тези факти, то би се стигнало до значително обезкуражаване на младите и би се породила тревожна пасивност в тях към обществено-политическия живот. А това е предпоставка за един много по-сериозен проблем от недостига на финансов ресурс, а именно- недостиг на човешки ресурс. За съжаление, България е на едно от последните места в Европа по младежка активност и това би попречило на функционирането на принципите заложени в закона. В по-големите общински центрове, биха се намерили активни и работещи младежки организации, които да учредят ОМС, но това би се оказало проблем за по-малките градове. Този проблем е актуален на национално ниво, в цялата страна и би довел до нов проблем- невъзможност да бъдат учредени Младежки Областни Съвети в голяма част от областите. По този начин се къса връзката между Общинските младежки съвети и тяхното участие в Националния младежки съвет, тъй като свързващото звено е МОС. Въобще, самата структура на закона е твърде усложнена за младите. Ако те искат да бъдат част от нея, така както е описана, то те трябва да намерят усилията да участват в работата на своята НПО, на ОМС, на МОС и на НМС. Неща трудно изпълнимо при тяхното стимулиране с държавни и общински държавни “субсидии” от порядъка на 1-5%, заложени в закона.
Ако евентуално се намерят нужните за учредяването й Общински младежки съвети, то също така възникват проблеми, тъй като самата структура но МОС, както е изложена в закона, е непълна и неясна. Същото се отнася и за Националния младежки съвет, за който липсва съществена информация, като: Колко ще бъдат представителите на МОС в националната организация, какви ще бъдат изискванията към тях, какви ще бъдат ръководните органи и кога ще се избират? Все неизяснени в закона факти.

Най-тревожно, обаче, що се отнася до пропуски е липсата на каквато и да било информация в закона относно фундамента, основата на всички тези общински, областни, национални и международни съвети, а именно- ученическите съвети в училищата, първоосновата на младежкото самоуправление. До момента такива съществуват само в част от училищата, а и законите и разпоредбите не задължават, който и да било в училището да подпомага тяхната дейност и да се отчита за това. Тук не става въпрос за спортни или др. Клубове по изкуства. Става въпрос за образование, гражданско образование, каквото тези ученически сформирувания дават и каквото за съжаление в България все още няма. Докато нито ДАМС, нито МОН не вземе отношение по този въпрос, ще губят както младите, така и цялата държава. Ако Закона за развитие на младежта, не включва и ученическите съвети, то това е равностойно на градежа на къща без основи.

Основния и най-съществен проблем обаче е дали след приемането на този закон, принципите заложени в него ще бъдат изпълнявани? Тревога буди факта, че вече съществуващи подобни документи, уреждащи статута, действието на младежките организации и тяхното взаимодействие с общинските власти, какъвто документ е Ревизираната Европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, изготвена от Съвета на Европа и ратифицирана от България, като страна членка и същото така гласувана и приета в част от общинските съвети в страната, не се спазва и не се взема в предвид от местните власти на много места в страната, включително и Перник, въпреки че нейните принципи, вече са били приети. Ето за това, трябва да се работи в насока за насърчаване на местните власти за партньорство с младежките НПО и промяна на отношението на държавата към учениците и младежите. Защото ние не сме само бъдещето на България, ние сме и нейното настояще.